Форум - Аз знам!

Здравейте, деца мои.
По повод 18 години живот с ХИВ, ви каня да си спретнем едно парти, за пълнолетието на моето Таралежче
Тъй като не знам точната дата, когато се е родил в клетките ми, просто преди 18 години ми казаха че го имам, реших да му избера 20.11.20 като дата за купона. Кефи ме датата просто
Сега сигурно ще кажете, "Тая вече съвсем изперка.", и сигурно ще сте прави, защото ние с главата ми сме в синхрон: нито тя слуша мен, нито аз - нея. Така никога не е скучно

Но, тук иде реч за друго!!!
Искам да кажа, че в никакъв случай не се чувствам ЖЕРТВА на ХИВ, защото не съм такава.
Живота и след диагнозата продължава, само мисленето на човек се изменя: разбираш с ужас, че не всичко което лети става за ядене. Разбираш че 90% от битките със себе си или другите са просто безсмислено напъване за да докажеш нещо, на някого, на когото вероятно въобще не му дреме за теб и може би не те и забелязва, че съществуваш. Започваш да обръщаш внимание на малките, прости, но пък хубави неща, които преди някак си, ей така като песъчинки си изтървал между пръстите си, мислейки си че си вечен и време имаш да им се насладиш до безкрайност.... но това ЩЕ стане, някога в бъдещето... евентуално.

Всеки ден ми пишат уплашени хора. Уплашени от това, че може да са се инфектирали и едва ли не точно утре ще легнат и ще умрат и светът им ще свърши. Не свършва, уверявам ви. ХИВ няма да ви убие, просто ще ви промени, ще ви научи да сте отговорни, да се съобразявате и с нещо друго, освен със собственото си его.

Иначе, какво? Инфектирали сте се, не сте единствените, няма и да сте последните. Ще започнете да пиете по 2 - 4 хапчета на ден, ще се съобразявате кога да се храните за да ги пиете, /е точно това все още ми е трудно, признавам си /, вероятно ще си направите паметка на телефона да не пропуснете часа за поредната доза... Хапчетата поддържат вируса в граници, които не пречат нито на живота, нито на здравето ви.

Честно казано, идеята за този купон ми хрумна спонтанно вчера, след като разговарях с едно току що регистрирано момиче. И виждах в нея себе си от преди 18 години. След толкова време се оказва че все още няма информация, ДОСТЪПНА и ДОСТАТЪЧНО ЯСНА, /не всеки знае езици или знае как и къде да провери/ относно живота СЛЕД ДИАГНОЗАТА. Хвърчат някакви листовки навсякъде в кабинетите където изследват за ХИВ, които ви подканват да се обърнете към психолог който ще ви помогне и май това е всичко.

Та, да си продължа мислите, че и нервите на системата не издържаха на писанията ми и ме отхвърли вече 2 пъти ....
Цялата шиТня /без извинение/ е такава, че явно на никой не му дреме за нервите, които някой ще изразходи, докато теста му не излезе положителен. И тогава се очаква от няколко бели лястовички, като прекрасните Ели и Нели от Чек пойнт /с Алексче още не се познаваме лично/, да обяснят на човека какво следва. В повечето кабинети даже не са и чували за пред и след тестова подготовка, камо ли как се случва.
Е, да, ама Ели и Нели са само две и то в София, а в Пловдив може да се разчита на шефката на РЗИ д-р Милена Коларова /и то ако не е прекалено ангажирана/ и това е всичко.
Докато човека не попадне в някое от отделенията по ХИВ, където пък работят по 1 - 2 лекари и се налага да прегледат на ден по 20 - 30 човека, като на всеки трябва да се обърне необходимото внимание. Понякога се учудвам и завиждам на доц. Янчева /шефката на отделението по ХИВ в София/ как намира сили за всеки, а даже разбрах че ходи да консултира в Чек пойнт. Явно го прави, защото и тя е осъзнала че системата е просто ужасно прецакана, но й пука.
Преди имахме 2 - 3 Неправителствени организации /в една от които работех и аз/, към които човек можеше да се обърне за съвет или помощ, но с напускането на Глобалния фонд такива неща не се финансират от никъде и всичко замина в небитието. И всичко минава в ръцете на психолози, които хал хабер си нямат от вируса, хапчетата и начина на живот с ХИВ, но за сметка на това въобще не са безплатни.
И най - лошото е че и лекарите които не са инфекционисти, въобще не са с час, което допълнително може да подлуди незнаещия какво му се случва пациент. Наскоро ми се случи да водя един ужасно нелеп разговор с една, явно завършила неотдавна анестезиоложка, която ме попита имам ли заболявания, и когато й казах че имам ХИВ над 15 години тя ме прати да се прегледам на психиатър, заради "натрапчивата мисъл" че имам смъртоносно заболяване. Според нея, хората с ХИВ не живеели повече от 3 години.
И всичко това все още продължава да се случва 37 години след началото на пандемията. Тъпо, но факт.

И за да спра да съм многословна само да кажа че на 20.11.20 г., който иска нещо да пита, да каже, да се оплаче от моя милост /похвалите не се препоръчват, понеже ми растат ушите и заприличвам на Елф. Не че не ми отива де /, може да заповяда на купона.
През целия ден ще се навъртам наоколо и ще отговарям.

Бъдете здрави и щастливи!!!

значи остава да се запознаем )

Да И това ще стане, като минавам натам може да се отбия да се видя с Ели или Нели /която е на смяна/ и ще се запознаем и с теб

Супер )

Мерка получаваш ли личните съобщения ,не знам защо не ги изпраща