Рядко задавани въпроси

Задайте въпросите, които ви вълнуват за СПИН, или споделете вашата информация

Модератор: Uzunova

ivana
Мнения: 1
Регистриран: пон фев 11, 2019 9:51 am

Рядко задавани въпроси

Мнение от ivana » чет фев 21, 2019 7:32 pm

Здравейте,
Изчетох много по темата. Някои са интересни за мен и никъде не им се обръща съществено внимание:
1. Какви юридически права имат хората с ХИВ у нас? И респективно задължения. Знам, че в някои западни страни е незаконно да не споделиш статуса си сексуален партньор. Тук как е?
2. Защо хората прекъсват антиретровирусната терапия? Тя заплаща ли се?
3. Четох, че на HIV+ им е отказвано адекватно лечение в болничните заведения и стоматологичните кабинети. Защо, след като ако се контролира вируса, възможността от заразяване е, както се твърди, почти нулева, заради ниския вирусен товар? Пациент, който знае хив статуса си не е ли в пъти по-малко рисков, от неизследван пциент?

V123
Мнения: 24
Регистриран: нед юни 24, 2018 5:06 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от V123 » чет фев 21, 2019 8:37 pm

Здравейте аз нямам отговори на тези въпроси.Но подкрепям темата започната от Ivana.Като искам да допълня с още един въпрос.Защо в България се отказва изследване за определяне на вирусния товар на ХИВ като диагностичен тест?Това не е ли предпоставка за повече неустановени инфектирани и повишаване разпространението на вируса.

Uzunova
Мнения: 708
Регистриран: пон юни 27, 2011 12:16 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от Uzunova » пет фев 22, 2019 2:08 pm

ivana написа:
чет фев 21, 2019 7:32 pm
Здравейте,
Изчетох много по темата. Някои са интересни за мен и никъде не им се обръща съществено внимание:
1. Какви юридически права имат хората с ХИВ у нас? И респективно задължения. Знам, че в някои западни страни е незаконно да не споделиш статуса си сексуален партньор. Тук как е?
2. Защо хората прекъсват антиретровирусната терапия? Тя заплаща ли се?
3. Четох, че на HIV+ им е отказвано адекватно лечение в болничните заведения и стоматологичните кабинети. Защо, след като ако се контролира вируса, възможността от заразяване е, както се твърди, почти нулева, заради ниския вирусен товар? Пациент, който знае хив статуса си не е ли в пъти по-малко рисков, от неизследван пциент?
Здравейте,
В действителност, зададените от Вас въпроси са доста интересни и ще се опитам да дам максимално точен и кратък отговор на всеки от тях.
1.Тук, тестуването за ХИВ инфекция е изцяло доброволно и се провежда винаги със съгласието на пациента. На Запад, наказуемо е умишленото предаване на вируса, при доказан позитивен резултат и заявен отказ от лечение. Не ми е известно да има разписан регламент в закона в тази насока. Ако някой е запознат, би било добре да допълни и да се обсъди.
2. Нямаме логичен отговор на този въпрос. Поради лични убеждения, собствени изследвания, конспиративни теории, някои пациенти прекъсват терапията, рискувайки развитие на резистентност. Терапията е безплатна и се осигурява за всеки пациент, предявил желание за лечение.
3. Абсолютно сте права. В действителност, достъпът до медицински грижи и услуги е силно затруднен и често отказван (90%), при наличие на ХИВ инфекция. Законово, това не е основание за отказ от лечение и дискриминация на пациенти. При неоткриваем вирусен товар, пациента не може да предаде вируса на ХИВ и означава една напълно контролирана инфекция. За съжаление, стигмата в медицинското съсловие е много силна, подкрепена от изявена липса на информираност по отношение на инфекцията сред медицинския персонал, дори и сред самите лекари. Ако всички биха отделили време, за да прочета и добият съвременна представа за ситуацията, най- вероятно нещата щяха да стоят другояче.

Uzunova
Мнения: 708
Регистриран: пон юни 27, 2011 12:16 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от Uzunova » пет фев 22, 2019 2:29 pm

V123 написа:
чет фев 21, 2019 8:37 pm
Здравейте аз нямам отговори на тези въпроси.Но подкрепям темата започната от Ivana.Като искам да допълня с още един въпрос.Защо в България се отказва изследване за определяне на вирусния товар на ХИВ като диагностичен тест?Това не е ли предпоставка за повече неустановени инфектирани и повишаване разпространението на вируса.
Здравейте,
Задължително, при установяване на позитивен резултат за налична ХИВ- инфекция се провежда PCR изследване, както като диагностичен тест, така и в хода проследяване на терапия и оценка на ефекта. Опитът е показал,че, предвид механизма и хода на инфекцията, напълно достатъчни са тестовете, търсещи антитела към вируса и по- новото поколение- търсещи и антигена. Финансово неоправдано, но и времеемко е провеждането на PCR изследване .

lewskar
Мнения: 4
Регистриран: ср фев 20, 2019 8:25 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от lewskar » пон фев 25, 2019 3:08 pm

заразяването с Хив вирус , не може да се приеме като предаване на венерическа болест и не следва да се прилага чл.135НК , а чл.128НК(постоянно общо разстройство на здравето , опасно за живота).
Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10/93 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от две хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест ме сеца или с глоба до две хиляди лева.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28/82 г.; изм., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.
(6) Ако деянието по предходна та алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месе ца.
Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган;; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Uzunova
Мнения: 708
Регистриран: пон юни 27, 2011 12:16 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от Uzunova » пон фев 25, 2019 3:57 pm

lewskar написа:
пон фев 25, 2019 3:08 pm
заразяването с Хив вирус , не може да се приеме като предаване на венерическа болест и не следва да се прилага чл.135НК , а чл.128НК(постоянно общо разстройство на здравето , опасно за живота).
Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10/93 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от две хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр.10/93 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест ме сеца или с глоба до две хиляди лева.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28/82 г.; изм., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.
(6) Ако деянието по предходна та алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месе ца.
Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган;; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Здравейте,
Благодаря Ви за допълнението.
Следователно, от цитирания текст, можем да направим заключение, че ХИВ инфекцията не спада към упоменатите от чл. 135 от НК обстоятелства.

lewskar
Мнения: 4
Регистриран: ср фев 20, 2019 8:25 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от lewskar » вт фев 26, 2019 4:46 pm

Би трябвало да не спада , но Съдийските състави попрезункция взимат 135чл. изхождайки от създаденият от законотвореца пустолат " Венериеска Болест" , а ХИВ заразта е всичко друго но не и венерическа болест ! Защото по характеристика се може да се предаде и не по сексуален път само !
Един добър адвокат лесно може в изложението да иска промяна на члена изхождайки от експертно мнение което трябва да бъде прието от Съдията ! Но прокуратурата няма да го направи ! Затова при завеждане на Делото от страна на държавата трябв да се заведе и частен иск от частен обвинител коет е позволено от закона .
Частен обвинител може да се конституира пострадалия независимо дали е претърпял имуществени или не имуществени вреди.
Като субект частния обвинител може да встъпи само в съдебното производство., респ. не може да встъпи в до съдебното производство. За да се конституира в това качество пострадалия трябва да подаде молба , / да направи устно искане за това / . Ако подаде молба – трябва да е писмена, да съдържа данни за личността / имена , адрес , и изрично искане за встъпване в процеса в това качество / .
Като всеки друг субект и частния обвинител трябва да встъпи в процеса в определен период и ако пропусне момента губи тази възможност .
Най- ранния момент е стадия , подготвителни действия на съдия докладчика за разглеждане делото в съдебно заседание, и то след като съдия докладчика прецени че са налице всички предпоставки за разглеждане делото в съд.

yes
Мнения: 16
Регистриран: пон сеп 24, 2018 12:48 pm

Re: Рядко задавани въпроси

Мнение от yes » ср фев 27, 2019 11:06 pm

Мисля, че към настоящия момент инфекцията с ХИВ не може да се квалифицира като "постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота".

Отговори